Габровски Пестил

Теренни проучвания на Иванка Лилова

Географското положение на Габровския регион, както и почвено – климатичните условия в него, способствали за развитието на доходно овощарство. Тези сведения дава музейният специалист от ЕМО “Етър” Иванка Лилова в своя труд “ Традиционни способи за съхранение и преработка на плодове в Габровско ( от средата на 19-ти до 80-те години на 20-ти век)” . В теренното проучване на Иванка Лилова се казва, че овощните видове, определящи облика на Габровския край и имащи подчертано стопанско значение към разглеждания период, били сливите и ябълките. Главен овощен вид в Габровски бил сливата, около 60% от всички насаждения били сливови. От старите местни сортове тук виреели маджаркини, джанки, бельовки, трънки, бардачки, караджейки, попадийни кълки и др.

Най-старият начин за консервиране на овощията бил сушенето. То било познато на славяните, населяващи нашите земи, още в края на 6-ти и началото на 7-ми век. Иванка Лилова представя начините за сушене на плода, като акцентира и върху способа за сушене на сливи в сушила или пушилни, запазени и до днес в някои селища на Тревненска и Плачковска община. Пушените сливи били черни и лъскави на цвят, с мирис на пушек.

В началото на 20 – ти век интересът към овощарството се засилил и селяните започнали да обръщат по-голямо внимание на преработката на плодове. Старите пушила постепенно се заменили с нови, по-модерни сушила. През 1904г., със съдействието на Окръжния съвет по земеделия – Търново, се построили първите четири сушилни, посочва Иванка Лилова. След Първата световна война Министерството на земеделието издало плановете на сръбската сушилня “Хавелка” и в кратък срок тези сушила се появявили във всички села на Габровско.

Много характерен продукт за Габровския край, получаван от сливите маджаркини, бил пестилът, разказва Иванка Лилова. От кога датира точно производството на пестил в Габровско не се знае. До 50-те години на 20-ти век пестил варяла всяка къща в Тревненска, Плачковска и Габровска община. Варенето му започвало през септември, когато сливите узреели добре. За по-лесно отлепване и “сладост”, в първата тава с маджаркини се насипвали и малко джанки. В “ Традиционни способи за съхранение и преработка на плодове в Габровско ( от средата на 19-ти до 80-те години на 20-ти век)” се посочва още, че пестилът се съхранявал до две години и бил предимно търговска стока. Според сведенията в изследването на Иванка Лилова, габровските кърджии разнасяли пестила из селата в равнинните райони, а износът му в големи количества за градовете в България и за чужбина бил дело на едрите търговци из града. Пестилът присъствал наред с другите габровски стоки на пазарите в Турция, Румъния и Бесарабия. След Освобождението на България, турските и румънските пазари се затворили за българските стоки и износът му спрял.